Диагноза Social Media Junkie

Заобичах Instagram. Заобичах хаштаговете. Започнах да харесвам дори Twitter. И започнаха да ме наричат social media junkie. 🙂

Всъщност, какво толкова има в социалните мрежи, което ни кара да си гледаме телефона през 15 минути? Има някакъв живот – шарен, случващ се, разнообразен. Не като живота в офиса, в който сме заседнали по 8 часа на ден. Не като скучната реалност с пералнята и печката вкъщи. Обаче….

Дали е нужно в редките случаи, в които наистина живеем и сме социални, да вадим телефона, за да го увековечим?

Ето това ме тормози малко напоследък. Да, харесва ми да си снимам разни неща, да споделям разни неща и да очаквам мнение или да усмихна някой. Гледам това да не се натрапва на околните – не искам да съм от онези ненормалници, които вървят с телефон в ръка и не ядат преди да са си снимали обяда. Ама понякога го правя, извинете мe. 🙂

В крайна сметка, всеки разсъждава с поглед от своята камбанария. Геймърът гледа на света през очите на оръжието в поредния first person shooter; лекарят не слуша никой, защото цял ден му надуват главата с температури и лични драми; писателят търси във всичко тема за поредното нещо за писане, защото го сърби. Ето тук нещата със социалните мрежи обаче се събират, защото именно там всеки намира нужното – нова игра, теми за размисъл, тих събеседник. И то без нуждата да си „включен“ в цялата работа. Без отговорността, която истинският разговор изисква. Без сивотата и очевидните некрасивости в света около нас.

Винаги ще има Twitter, където да си кажеш накратко какво ти е на сърцето. Винаги ще има Facebook, където да споделиш със съучениците отпреди 20 години, че си имаш ново коте. Винаги ще има Instagram, където да изрежеш и филтрираш подходящо снимката на панелката по залез. И всичко изглежда другояче, не толкова всекидневно. 🙂

И в това няма нищо лошо. Няма лошо да хаштагваме реалността в опитите си да я организираме. Само нека не забравяме, че реалността е някъде там и не са ни нужни Скъли и Мълдър, за да разберем, че тя е важната. И е красива, и е оригинална – без филтри, без доукрасяване и без хиляди лайкове.

Та, в заключение…

Не си мислете, че ако не отразите нещо във Facebook, то не се е случило. Като едно вече заклеймено social media junkie не съм аз човекът, който да ви уча как да си изключите телефона на мига и да се насладите на живота. Днешният пост е може би с неясната цел да споделя противоречивите си чувства спрямо социалните мрежи. Ясно е, че съм „за“, само не ми е ясно до коя граница. 🙂 We shall see!

Споделете какво е вашето мнение – какво са за вас Instagram, Facebook, Twitter, Pinterest, Google +? Коя е любимата ви мрежа и защо? Да заформим една дискусия!